Когато през 60-те години Маршал Маклуън казва, че „ние оформяме нашите инструменти, а после те оформят нас“, едва ли е предполагал, че десетилетия по-късно думите му ще описват изкуствения интелект. Днес алгоритмите вече не са просто помощни системи – те управляват процеси, влияят на пазари и променят начина, по който хората работят.
Прогнозите за следващите години са едновременно предизвикателни и обнадеждаващи. Според McKinsey Global Institute до 2030 г. между 400 и 800 млн. души по света ще трябва да сменят професията си заради автоматизацията. Future of Jobs Report 2024 на Световния икономически форум изчислява, че близо 44% от сегашните умения ще се променят из основи до 2028 г. Това означава, че почти всеки втори служител ще трябва да усвоява нови знания и практики. В същото време повечето работодатели вярват, че дигитализацията ще създаде повече нови роли, отколкото ще премахне.
Един от големите въпроси е кои умения ще останат незаменими. Изследванията на различни институти поставят на преден план критичното мислене, креативността, емоционалната интелигентност и способността за комплексно решаване на проблеми. Машините могат да анализират и изчисляват, но трудно могат да възпроизведат емпатия, интуиция или морални преценки. Именно тези качества ще определят конкурентоспособността на хората в новата икономика.
Лидерството също ще бъде изправено пред трансформация. В свят, където алгоритмите могат да заменят цели процеси, истинската стойност на ръководителите ще бъде в умението им да създават култура, основана на доверие и ценности. Изследвания показват, че организациите с ясно дефинирани принципи постигат по-висока производителност и рентабилност. Това означава, че бъдещите лидери няма да се измерват само с финансови резултати, а и с умението да пазят човешкия капитал.
Темата за равнопоставеното заплащане и включването на различни социални групи също излиза на преден план. Демографските предизвикателства в Европа налагат интеграция на малцинства, по-добро включване на младите поколения и внос на кадри. От юни 2026 г. новата директива на ЕС ще задължава компаниите да разкриват заплатите или диапазоните им още преди интервюто – важна стъпка към прозрачност и справедливост.
Тези теми вече намират място и на българската сцена. През октомври София ще бъде домакин на конференцията Future of Work Summit 2025, годишната конференция на „Капитал“, която ще събере международни експерти, за да обсъдят именно тези предизвикателства. Но дори отвъд конкретното събитие, посланието е ясно: бъдещето на работата няма да се определя само от технологиите, а от начина, по който обществото съумее да съчетае алгоритмите с човешката същност.
