Илюзията за счупен механизъм е удобна за всички, които държат лостовете на икономиката. Влизам в един от лъскавите бутика на „Витошка“. Чифт ботуши от велур, подкарани на ярка светлина, сякаш са последният артефакт на човечеството. Цената им ме оставя без думи. Абсурдна, но не случайна. Разхождайки се, гледам хората, които се оплакват от инфлацията, от високите сметки, от това, че не могат да свържат двата края. Те не са жертви на грешка в системата. Те са страничен продукт на една математика, която работи безотказно – за другите.
В бутиците не виждам хаос. Виждам студена, пресметната логика. Виждам как цената на естествената кожа се качва, за да поддържа илюзията за ексклузивност. Виждам как масовият потребител се свива, за да остане в рамките на бюджета си. Оплакванията ни, че „системата не работи“, всъщност описват единствено триенето, което усещаме, когато сме извън центъра на печалбата. За собствениците на тези вериги и за алгоритмите, които ни подтикват да купуваме, всичко е синхронизирано.
Видях едно младо момче, облечено в скъпа, но безвкусна тениска, да гледа същите ботуши с изражение на недоволство. Той е част от цикъла, който изисква постоянно движение, постоянно потребление и постоянно чувство за липса. Никой не е забравил да плати сметките си. Просто някой е изчислил, че това чувство за липса е най-доброто гориво за оборота.
Това не е счупен механизъм, който чака ремонт. Това е добре смазана машина, която извлича стойност от всяко наше неспокойство. Когато логистичните разходи растат или технологичните гиганти сменят правилата, те не правят грешки. Те просто пренастройват зъбните колела. Ние наричаме това „криза“, защото усещаме как промяната удря бюджета ни. Но за някой друг това е просто оптимизация на ресурсите.
Всичко, което приемаме за хаос – от цените на горивата до несигурността на пазара на труда – е прецизно разпределен риск. Живеем в състояние на постоянна мобилизация, което ни кара да купуваме, да се борим и да се тревожим. А някой друг превръща това в стабилна печалба. Системата не е на ръба на колапса. Тя просто е сменила потребителя на комфорта.“