По принцип аз съм един от най-позитивните хора. Рядко нещо би могло да ме изкара извън зоната ми комфорт. Ще излъжа, ако кажа, че не се е случвало. Напротив. Особено в работата, когато те притискат срокове.
От малка музиката е моя страст. Не си мислете, че мога да пея или танцувам. За съжаление нямам никакви певчески данни. С танците се справям прилично. Ходих на уроци, ходила съм и на представления, но не мога да кажа, че съм страхотна танцьорка, правя го за забавление. Обаче музиката ми е слабост. Самата мелодия, самия ритъм, имам способността да я свързвам с някакви емоции и да я разделям на тактове. Моето лекарство при стрес, тъга, или каквото и да е емоционално състояние е музиката. Вярвате или не, колкото и да ми е напрегнато, колкото и да съм ядосана, има ли музика всичко е наред. Често ми се случва от стреса в работата изобщо да не успея да се концентрирам, но когато се усамотя с музиката си, буквално всяка клетка, всек неврон в мозъка ми се задейства. Често съм си мислила да се занимавам с музика, както казах, не мога да пея, но можех да стана DJ например. Спомням си, когато бях малка и пътувахме със семейството ми, имахме ” Лада” , по онова време си беше страхотна кола. Касетофона не работеше и понеже ми ставаше лошо при пътуванията, започнах да пея. Изпълнявах музикалните желания на родителите ми, пеех какво ли не, почти ме заболяваше гърлото, а те милите си даваха вид, че страшно им харесва изшълнението ми. После като поотраснах, започнахме да ходим по дискотеки, ако искате вярвайте, повечето хора ходят да си търсят свалки, или да пият и пушат без родителите им да разберат, а аз ходих просто да се наслаждавам на силната музика и да си танцувам. Това е моето вълшебно място. Когато слушам любимите си песни, сякаш времето спира, а Земята спира да се върти, а аз контролирам всичко. Толкова е приятно.
Следващия път, когато се чувствате нервни, стресирани или просто не ви е ден, пуснете си любимата музика и повярвайте ми всичко ще си дойде на мястото. Няма по-релаксиращо и успокояващо нещо от приятния ритъм.
