Внимавай. Тия, дето само гледат да не си наранят ноктите, все ще ти кажат да внимаваш. Те си стоят в периферията, готови да възразят на всяко решение, което не е одобрено от статистиката. Като че ли животът е калкулатор, а не изкуство. Истината е, че страхът от провал често е по-убийствен от самия провал. Преди години си взех едни ботуши, които бяха по-скоро експеримент на инженер от обувната академия, отколкото нормална обувка. Структурата им беше нестабилна, материалът – синтетика, за която дори не знаех името, а цената – умопомрачителна. Помня как в магазина всички ме гледаха като на психопатка, щом дръзнах да ги обуя. Звукът им върху мрамора беше като скърцане на стар панталон. Всички около мен надигнаха глас: „Ще се спънеш на първия бордюр!“, „Ще изглеждаш като клоун!“, „Те са просто каприз, няма да издържат и зима!“. Нещо като хоров съвет на прагматици, които никога не са рискували с нищо повече от нова тенджера. Но те не бяха обули тези ботуши. Те не бяха усетили как тежестта им кара крака да се движи по друг начин. Усещането беше странно, почти опасно. Точно това ме привличаше.
Този тип „грижовност“ е стерилен като болнична стая. Когато някой ти казва да внимаваш, той всъщност признава собствената си неспособност да поеме риск. Ако никой не се проваля, никой няма да измисли нищо ново. В модата това е особено очевидно. Без дефекти, без разбити шевове, без изкривени подметки няма как да знаеш какво работи. Спомням си една колекция на Лубутен, в която токчетата бяха толкова високи, че изглеждаха като тортури. Повечето модни критици ги отхвърлиха като „безумие“. Но точно това „безумие“ се превърна в неговата запазена марка. Ако той беше „внимавал“, щяхме да имаме по-малко икони и повече скука.
В крайна сметка, да си „внимателен“ означава да си предвидим. А предвидимостта е друго име за нищо. Икономическата логика е проста: по-малко риск, по-малко загуба. Но в живота загубата е част от сделката. Ако се опитваш да избегнеш всяка загуба, ще приключиш с перфектно подредена колекция от обувки, които никога не са стъпвали навън. Обувки, които са видели само светлината на хола ти. Тези, които не са рискували, винаги ще имат най-чистите обувки и най-безопасните мнения. Но те никога няма да разберат защо някои обувки се носят само за няколко часа, а оставят следа за цял живот.
Затова предпочитам да греша в движение. Поне така живея.
