Преди няколко дни разговарях с една приятелка, която от време на време се изявява като модел в една от по-известните модни агенции. Разговорът тръгна към нейната професия и я попитах какво е за нея да е модел – удовлетворява ли я и как й се струва. Тя ми отговори, че през годините е имало както страхотни моменти, така и ужасни. Преди години положението било поносимо – имало работа за всички, хонорарите били добри. През 2007г. обаче, пазарът започва да се свива, поръчките да намаляват, а хонорарите да падат. По това време затвори и една от най-дългогодишните агенции в бранша Джей Моделс. Междувременно започват всякакви финансови спекулации, конкуренцията става нелоялна и се увеличава значително, много често се работи без документи и самоуки аматьори се опитват да заемат местата на професионалните модели и агенции.
Каза ми, че й оставали още година-две най-много, докато се оттегли от тази професия. Отдавна вече тя била за нея просто допълнителен доход и се била концентрирала върху другата си работа, защото е по-сигурна и с нея може да се издържа семейство. А и ми призна, че се срамува да казва, че е модел – повечето хора у нас като чуят, че някое момиче е модел, започват да я гледат с пренебрежение и веднага си мислят, че е лека жена и я осъждат. Не мисля, че това е правилно и в това отношение обществото ни трябва да стане по-широкоскроено. То като се замислиш, дори такава да е, кой си ти, че да я осъждаш? Да не говорим, че модния бизнес много отдавна се цивилизова и е крайно некоректно заради единици да се заклеймяват всички, които работят в даден сектор.