“Обувките трансформират тялото, езика и отношението ви. Те ви издигат физически и емоционално.” Тези думи принадлежат на експерта по обувки на високи токчета Кристиан Лубутен. С това си изказване дизайнерът обобщава усещането и силата, които една жена изпитва при носенето на обувки на висок ток. Но освен красивата им визия, какво друго знаем за тях? Предлагам ви няколко любопитни факта, които се обзалагам, че не знаете.
Историята на обувките с висок ток всъщност е на хиляди години: рисунки от пирамидите в Древен Египет изобразяват мъже и жени на повдигнати ходила. След това, около 10-ти век, токчетата започват да се използват за конна езда. Причината е, че те улесняват държането на животното. Първоначално са употребявани предимно от мъжете.
Интересен е и случаят от1533 г., когато Катрин от династията Медичи се омъжва за бъдещия крал на Франция – Хенри II, съветвайки бъдещия си съпруг да бъде на високи обувки. Тази сватба била толкова новаторска, че парижките благородници искали да носят обувки на висок ток. Тенденцията продължава и дори когато Луи XIV идва на трона. Той използвал обувки с височина до 10 см, за да прикрие ниския си ръст. Подобни модели са приети за целия царски двор като символ на благородството. Токчетата спомагат за поддържането на подобен статус в обществото до началото на 19 век, когато Наполеон завзема властта. Той налага мнението си за премахване на обувките на висок ток, тъй като според него нарушавали социалното равенство.
Освен обаче токовете, популярни са били и обувките с платформи. Те произхождат от Испания и се наричали „чапини“. Разпространението им започва от XV век, но се славили като изключително неудобни за носене. Причината е, че разполагат с тежка 20-сантиметрова коркова подметка, нямат пета, стъпалото е свободно и единствена опорна точка на крака е предната част на стъпалото. Ходенето с подобни обувки било много сложно и трудно, характерно само за дамите от по-високите социални класи, на които не им се налагало да вършат почти нищо.