Здравейте, красива и стилна армия с токчета! 🙂
Реших да споделя с вас неприятните си скорошни преживявания, за да имате едно наум следващия път, когато си купувате неудобни обувки.
По принцип нося 40 номер, което като по-малка доста ме смущаваше, защото ми звучеше по-скоро като мъжка номерация. Даже наскоро се смяхме с приятелки, че като тийнейджър винаги настоявах първо да пробвам 38 и 39 от набелязания модел, след което го изграех безкрайно учудена и изненадана защо не ми стават и че сигурно е фабрична грешка.
Днес обаче съм горд притежател на стъпалата си, защото много често по разпродажби остава именно моят 40 номер. И понеже януари традиционно е месец на ликвидации, промоции и всякакви други примамливи предложения, изкушаващи по-скоро да се подложиш седмица на фотосинтеза, отколкото да изпуснеш неустоимите ботушки с 80% намаление, възползвах се и аз от оферта на известен италиански бутик.
Този път обаче нямах късмет, защото бяха останали само 35 и 39 номер. В първите няма нужда да коментирам, че и пръстите на краката си не бих успяла да натъпча. Вторият вариант обаче доста ме примами. Дотолкова, че да си въобразя, че ще са ми удобни.
Последва деформация на костта на средния пръст на левия ми крак, нескончаеми болки и покуцвания, а накрая: здрависване с един размер по-големи чепици, защото пръстът ми буквално се качи върху съседчето си.
Така, красиви мои, сега нито ще стъпвам със самочувствие в сандали, нито ще се възползвам от разпродажби, защото 41 нерядко е екзотика, а и с токчетата трябва да внимавам.
Затова бъдете преди всичко разумни! Със или без любимите обувки, вие сте красиви! 🙂