За нас жените е много типично да харесваме и четем любовни, приключенски и криминални романи с романтичен елемент. Вълнуваме се и тайничко мечтаем за приключения като тези в книгите. Надяваме се да срещнем точният мъж, единственият, както в книгите; да преживеем подвизи и да победим. Накрая да отгърнем последната страница на досегашното ни съществуване и да открием надпис “…и заживели щастливо”, с което да започне нов по-вълнуващ и изпълнен с обич етап от живота ни.
Книгите ни дават съвършени в своето несъвършенство образи. Четейки и поставяйки се в позицията на един от главните герои – мъж или жена, ставаме част от нещо, което не бихме могли да преживеем в реалността. Мисля, че онова, което най ни опиянява е мнимото геройство, смелостта да бъдем други (постигаме го като се вживяваме в образа от книгата), каквито искаме, каквито знаем, че можем да сме, но пазим подобен образ някъде дълбоко в нас.
Така четенето се превръща в перманентно пасивно бягство от действителността. Изважда ни от безкрайната рутина, в която нищо повече от ходене на работа и излизане с приятели не ни се случва. Дори си мисля, че най-голямото ни приключение е ходене на почивка веднъж или два пъти годишно, когато най-много да срещнем диво животно, ако сме в планината, или да се възхищаваме на чуждестранни градове и да имаме забавни мигове на езикови грешки в общуването с чужденец, ако пътуваме зад граница.
Мисля, че тъкмо по тази причина съществуват пристрастени към романите мъже и жени. Хората са жадни за фантазия, за разнообразие, за приключение и най-вече да бъдат оценени според качества, които много от тях притежават, но поради една или друга причина се страхуват да покажат пред света.