Този въпрос ми напомня малко за онези в стил: Кое е първо, яйцето или кокошката? Колкото и да мислиш, правилният отговор все ти убягва.
Едва ли са останали много хора, които да нямат поне един профил в някоя социална мрежа. Най-много са, разбира се, тези със фейсбук, защото това е най-известната и употребявана “социалка”. Познавам все още един или двама души, които нямат регистрации там, но броят им намалява все повече всеки ден. И колкото по-популярен става фейсбук, толкова по-често се питам: кое е първото между него и срещата на живо?
Няма правилен отговор. Поне вече няма. Хората се сприятеляват виртуално по различни поводи и причини. Било то защото имат общ познат, работят по някакъв проект без да са се виждали на живо, или просто са си харесали профилните снимки. Има няколко основни сценарии, които се развиват, щом стане дума за приятелства и facebook.
Първият и най-желателен от всички е да сте приятели първо на живо и след това виртуално. Така реално знаете кой е човекът от другата страна на екрана и общувате много по-естествено с него.
Когато се сприятелявате първо виртуално, а след това реално. Подобно развитие на ситуацията е рисковано и може да се тълкува като леко необмислено. Хубаво е да знаете все пак нещо за човека, чиято покана за приятелство приемате. В противен случай може да станете жертва на нечия злоупотреба и да съжалявате след това.
Има още един сценарии, на който можете да попаднете. Той е да се сприятелите реално, защото сте се сприятелили виртуално. Представете си следното развитие на нещата. Посещавате редовно един и същ бутиков магазин. Познавате неговата собственичка по физиономия, но само толкова. Харесвате обаче страницата на магазина във фейсбук, чийто админ е въпросната жена. Оттам тя ви изпраща лична покана за приятелство и… воала. Другият път, когато я видите зад витрината, имате подходяща тема за разговор и предпоставка да се сприятелите.
Ето, как влияят социалните мрежи на социалните ни контакти според мен.