heelsНе ми се случва често, но ми се случи наскоро. Счупих си токчето на едни от любимите обувки, докато се прибирах от работа. Беше много неприятно, защото всички хора около мен ми хвърляха поглед, докато се разминавахме. На мен самата ми стана неудобно от създалата се ситуация, да не споменавам и че куцуках сякаш безкрайно време и краката ми омаляха много по пътя… Сега, като си спомням, може би щеше да ми е много по-удобно, ако си бях хванала такси, но кой да се сети тогава. Бях прекалено разстроена, за да мисля трезво.

Още на следващия ден си занесох обувките на обущар с молба да ми залепят тока и наскоро си ги взех обратно, вече ремонтирани и като нови. Разходих се малко у дома, обута с тях, за да проверя дали се чувствам стабилна. Так беше, само дето изведнъж осъзнах, че любимите обувки вече не са ми толкова удобни, колкото бяха преди. Не знам какво беше правил обущарят и как ги е намествал, но определено имаше нещо различно и неприятно.

Изглежда трябва да призная, че с този чифт обувки, е необходимо да се сбогувам. Трудно ми е, но знам, че има и такива моменти в живота Въпреки това чувстам, сякаш никога не съм подготвена зя тях. Вярвам, че жените, които също си имат любими обувки, ще ме разберат. Става дума за сантиментална стойност…

Google+ Comments

Leave a Reply

Links: