Заливат ни тревожни статистики, че българинът не четял, а книги все по-рядко се купували. Тревожни, защото ако човек не чете, то означава, че се информира за света и основава мирогледа си само на обозримата реалност, медиите, политиците, ПР-ите… такива хора биха могли да се нарекат „духовно ограничени“ и е жалко сега, в 21в., когато цялата информация ни е достъпна само с няколко клика, такива да съществуват. Може би истината е, че в това изобилие в нашия информационен век, стойността на книгата в очите на хората спадна.
Добре е да се отглежда любовта към книгата у хората още от малки. Помня, че за това у мен самата способстваха точно приказките, разказвани ми от баба ми. Тя ме захласна първо по книжките за вълшебства, а след това аз сама, малко по малко преминавах към по-сериозна литература, която ме влечеше (обикновено не тази, която учехме в училище 🙂
Тези размисли бяха провокирани от интервю, което четох наскоро със Светослав Кантарджиев – собственикът на издателство „Ню Медиа Груп“, специализирало се в издаването на детски книжки. Той също е на мнение, че четенето на книжки е от основна важност при развитието и възпитанието на децата, и отчита, че книжките за деца днес се продават много по-малко, отколкото преди години, което е доста тъжен факт.
Съветвам приятелките си, ще посъветвам и вас – четете приказки на децата си, това е идеален начин не само да прекарате ценно време с тях, но и да ги научите на нещо.