Вълшебствата в приказките често надминават и най-смелото въображение. Някои от хрумките на твореца са доста екстравагантни и ни карат да мечтаем за тях и днес – например за вълшебно огледало, което ни показва света (“Красавицата и звярът”) или пък рокля, която сменя цвета си (“Спящата красавица”), а защо не за кристали, които дават енергия (“Атлантида”). Ако се замислим внимателно можем дори да направим известна аналогия с действителни неща от реалността.

Но какво ще кажете за онези приказни вещи, които в действителност биха били направо умопомрачително… дисфункционални и дори плашещи. С удоволствие ще ви представя някои от тях:

В приказката “Малката русалка” вещицата Урсула взима гласа на Ариел и го затваря в раковина. Ако приемем буквално тази идея, би следвало Урсула да носи на врата си записващо устройство, което прилича на MP3плеър, но не съвсем, което звучи малоумно, но пък не е невъзможно. Просто е доста съвременно и доста нетипично подобно бижу. “Я да те запиша, сега само твоя глас ще пускам, когато се разхождам по улиците!?”

styklena pantofkaПрекрасната Пепеляшка от едноименната история отива на бала със стъклени пантофки. Тук не ми се мисли, ако обувките й наистина биха били направени от стъкло, до какво ще доведат само няколко стъпки. Дано наблизо има спешна помощ!

Кристален ковчег е измислицата на джуджетата от Снежанка, които я смятат за толкова красива, че искат да покажат красотата й дори в смъртта. Не я заравят след като вещицата я е отровила, а поставят тялото й в странното приспособление насред поляна с цвета. Едва ли, ако принцът не бе събудил принцесата, след седмицата джуджетата биха пожелали да пристъпят поляната, за да се порадват още малко на снежанкината… “красота”.

Килимчето от “Аладин и вълшебната лампа” изглежда фантастично. Но в действителност летателен обект без предпазни колани или поне рамки, за да не изпадне човек, би бил доста непривлекателен транспорт. Най-малкото човек винаги би се изхлузвал от него при по-висока скорост от 10-15 км/ час.

Приказките са хубаво нещо. Но нека си останат просто приказки с поука за малки и пораснали деца. Защото всички ние имаме нужда да вярваме в щастливия край, за да се научим да създаваме наш собствен такъв, нали?

Google+ Comments

Leave a Reply

Links: