Всички сме горди, че живеем в свят на неограничени възможности. Как обаче ни се отразява тази „свобода“.
Когато нашите родители, баби и дядовци са били млади не са използвали фейсбук, инстаграм, не са се снимали по цял ден, не са качвали всичко, което им се е случвало, в интернет и са си живеели много по-мирно и по-спокойно. Защо?
Защото в онова време единствените хора, с които е можело да се сравняват, са били или съседите, или някои хора от съседния квартал. А се предполага, че хора, които, по времето на комунизма, живеят в един и същ град, един и същ квартал, водят горе долу един и същ начин на живот. Дори да е имало по-богати, по-бедните, не са имали възможността да ги виждат толкова отблизо, директно и ежедневно. Дори да е имало леки жени, които са разваляли семейства, не е имало цели албуми с милиони безскрупулни жени, които са посветили живота си на това да бъдат безскрупулни златотърсачки. „Скромността краси човека“ Обичам тази поговорка, защото тя важи не само за хората, но и за времената. Скромно време, скромен живот – спокойствие и мир. Здрави хора и повече усмивки и забавление – това е една хубава, но отдавна изгубена реалност, за която можем само да си помечтаем тайно. Естествено, всяко време носи своите силни и слаби страни. Но за мен цялото това изобилие, в което живеем ние, се е превърнало в извращение, което тормози хората много силно и дори ги убива. Какво ли ще е след 50 години? Можете ли да си го представите?