Улицата е мястото, където срещаме непознати хора, придвижваме се за работа или дома, разхождаме се с близките си. Нерядко обаче улицата се превръща в сцена на ужасна липса на приличие. Изглежда фактът, че са навън, не в институция, у дома или на гости, снема у някои граждани чувството, че трябва да пазят ред и да се подчиняват на определени правила. И като говоря за възпитание неправилното пресичане и неизползването на поставените кошчета е само част от лошите прояви. Индивиди и примери всякакви: Сигурно сте срещали хора, които така се провикват, че карат всички минувачи да се обърнат. Крещят на някого на отсрещния тротоар или пък си подхвърлят вещ, без да се смущават, че могат да ударят някого. 
Безкрайно дразнещ навик е и блъскането в минувачите. Тези субекти вървят на право без да гледат, смятайки, че другите са длъжни да им сторят път. Подобно поведение винаги буди гняв. Трети тип не осъзнават, че улицата не е място за кавги, а напротив. Изкарват извън себе си насъбралата се отрицателна енергия върху случайни непознати. Скандалджии срещаме по павилиони и магазини, градския транспорт, подлези и дори на светофара.
Липсата на възпитание понякога се изразява и в дребни неща. Едни от най-неприятните субекти са онзи, който разпръскват микроби и инфекции. Първите седем години е времето децата да научат колко необходимо е ползването на носна кърпичка,за да избършат нос, и слагането на ръка пред устата при кашлица и кихавица. Ценната информация липсва у немалка част от минувачите.
Когато сме на улицата не трябва да забравяме да спазваме ред. Ако не за нас, то поне като образец за децата ни. Улицата е мястото, от което се учат. Прихващат неприятни навици, извличат информация за околните и не на последно място могат да пипнат някоя инфекция.Според мен именно тук трябва да спазваме търпение, уважение и добра култура. Защото понякога реакцията на отсрещния може да е по-изненадваща и неприятна от собственото ни държане.